Ако познавате начина ни на работа, знаете, че когато представяме нещо, държим да познаваме неговите корени. Отскоро сме представители на най-добрите производители на художествена мозайка в света – Sicis. Те ни вдъхновиха да се запознаем с историята на това по-малко познато изкуство у нас. Представяме ви я съвсем накратко. 

Каквото и да потърсите, свързано с историята на мозайката, ще попаднете на текстове, че тя е едно от най-древните изкуства и съпътства неизменно човешката цивилизация. Колко старо е това изкуство обаче?

Някои датират появата на първите мозайки около VIII-VII в. пр.н.е., а други – около V-IV в. пр.н.е. Едни от първите археологическите останки от III в. пр. н.е. са открити в Шумер, Месопотамия и Египет. Изработени са от различни материали (полускъпоценни камъни, скъпоценни камъни, стъкло и др.) и най-често са използвани за декорация на различни предмети от бита. За мозаечни се смятат и композициите, които са украсявали саркофазите на фараоните.

Мозайка се използва и в Древна Гърция. Тя достига своя връх по времето на Александър Велики. Първите мозайки и в Древен Рим датират от края на III в. пр. н.е. Те са широко използвани за прословутите римски бани и за редица частни и обществени пространства. Непрекъснато се увеличава тяхното разнообразие и се разширява гамата от възможни декорации. Тесерите започват да се използват за композирането на различни произведения на изобразителното изкуство, включително и в иконографията. За изработката им се използва мрамор, стъклена паста и различни видове камъни.

В началото на новата ера мозайката присъства почти във всеки дом в Древен Рим. Тя се използва широко като подова настилка, заместваща килимите със своята здравина и устойчивост. В началото мозайките повтарят начертанията, формите и цветовете на килимите. Равена е сред градовете със запазени най-стари мозаечни килими. След като става столица на Западната римска империя през V в. н.е. тук са изградени редица исторически паметници, декорирани с мозайка. Днес Равена е прочута столица на мозайката и съхранява най-богатото наследство от мозайки в света.

Изкуството на мозайката се развива и в арабския свят от средата на VII в. То се заражда в Сирия и се разпространява изключително бързо. Характерни за арабските мозайки са геометричните и флоралните мотиви.

В Европа изкуството на мозайката достига своя разцвет през XII в., когато се превръща в едно от основните визуални изразни средства на западната църква. Това е периодът, в който твори и прочутата фамилия Космати, известна със своите уникални геометрични подови мозайки. Емблематични паметници от този златен за мозайката период са: катедралата Отранто, катедралата в Монреале, катедралата в Орвието. 

Мозайката е едно от основните изразни средства на творците и през епохата на Ренесанса. За всеки художник е чест картината му да се превърне в мозайка. Емблематична за периода е катедралата Сан Марко във Венеция.

През бароковия период изкуството на мозайката започва да се използва все по-често в архитектурата (при подовите настилки и фасадите на сградите) и в живописта. Разцъфтява т.нар. флорентинска мозайка. През 1727 г. във Ватикана е създадена специална работилница за мозайка Mosaico Vaticano, която освен че създава изкуство, и до днес насърчава научните изследвания в областта на мозайката.

През XIX в. мозайката се развива паралелно с останалите изкуства. Появяват се по-бързи и по-достъпни техники за производство като индиректния метод. Знакова за периода е мозайката върху фасадата на Palazzo Barbarigo във Венеция. 

Най-яркият архитект, творил в изкуството на мозайката през XX в., е прочутият Антони Гауди. Густав Климт също е омагьосан от това вечно изкуство и го интерпретира в произведенията си. Лусио Фонтана използва мозайката за скуптурите си.

През 80-те години на миналия век започва индустриалното производство на мозайка, с което тя навлиза доста широко в интериорния дизайн. То съвсем естествено тръгва от Италия, защото никоя друга страна в света няма нейния богат опит и традиции. С мозайка се облицоват и повърхнините на различни мебели.

Огромен принос за навлизането на изкуството на мозайката в луксозния съвременен интериор има италианската фабрика Sicis, създадена през 1987 г. в Равена. Революционен за развитието на изкуството на мозайката се оказва патентования й метод double-indirect. Със своята работа Sicis показва, че днес тя е по-жива, по-богата, по-цветна, по-разнообразна, по-гъвкава, по-достъпна от когато и да било. Днес майсторите на фабриката работят на ръка и създават бъдещето, докато канализират древните традиции.

* Публикацията е подготвена с помощта на текстове от каталозите на Sicis. Тя е известна и с множеството си проучвания на историята на мозайката.